Dimitar Dereliev

Димитър Дерелиев – Дарзи, е роден през 1956 г. в Асеновград. Завършва право в Софийския университет (1980 г.), специализира електронни медии в Лондон (1995 г.).

В периода 1982-1991 г. работи като сценарист и редактор в Студия „Време”, основател и директор на Националния филмов център (1991-1999 г., 2002-2003 г.), председател на Дружество „Филмаутор” (2000-2001 г.), национален представител в Програма „Медия” (2002-2003 г.), „Аудиовизуална Еврика” (1991-2002 г.), Европейската аудиовизуална обсерватория (1993-1999 г., 2002-2003 г.),член на Временния Национален съвет по радио и телевизия(1992-1997) адвокат (от 2003 г. досега), член на Съвета на директорите на „Ню Бояна Филм” (2006-2009 г.), заместник-министър на културата (2009-2010 г.), член на Съвета на директорите на „Ню Бояна Филм” (от януари 2011 г. до 2018г.), преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”по дисциплината”Предприемачество в аудиовизуалното производство”, основател и член на УС на Българския филмов институт /от 2020г./ Димитър Дерелиев е автор на повече от четиридесет документални филмa,редактор на над сто филма, а в последните години е консултант на документални и игрални филми.

ФИЛМОГРАФИЯ

Неонови приказки, документален филм, 1993

Черна хроника, док. филм, 1988

Летящи чинии над село Ключ, док. филм,1989

Дълъг филм за секса, док. филм,1988

Разкрасяване на градската среда, док. филм,1989

Около паметника, док. филм,1991

Равносметки, док. филм,1987

Молитва по български, док. филм,1987

Сегашно историческо, док. филм,1987

История с камъчета, док. филм,1986

Анонимна надежда, док. филм,1986

Ин витро, док. филм,  1986

Няколко епизода из живота на Леон Даниел, док. филм, 1985

Дъщерята на посланика Дод, док. филм,1985

Миткалото, док. филм,1989

Поема за хлебарките, док. филм,1986

Ординатор, док. филм, 1985

В ателието (Георги Баев), док. филм,1986

Към биографията на Димитров, док. филм, 1981

Първите двадесет години (Алма Матер), док. филм,1991

Консултант на филмите „Там, близо до небето” /2018/, „Вездесъщият” /2018/, ТВ сериал „Портала”/2020/, „Гладиатор” /2022/ и др.

НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ

Най-добър документален филм на BBC за филма „Неонови приказки”, 1993

Голямата награда на МКФ Тампере за филма „Неонови приказки”, 1993

Голямата награда на МКФ Бомбай за филма „Неонови приказки”, 1993

Наградата „Джампаоло Бернагоци” на МКФ Монтекатини Терме за филма „Неонови приказки”, 1993

Почетен диплом на МКФ Вила до Понде, Португалия за филма „Неонови приказки”, 1993

Почетен диплом на МКФ Краков за филма „Неонови приказки”, 1993

Най-добър документален филм на МКФ за визуални изкуства в Гьор, Унгария за филма „Неонови приказки”, 1993

Най-добър документален филм на Съюза на българските филмови дейци за филма „Неонови приказки”, 1993

„Неонови приказки” е на пето място в националната класация по случай 100-годишнината на българското кино

Почетен диплом на МКФ на Червения кръст за филма „Черна хроника”, Варна, 1991

Наградата на сп. „Петък вечер” за филма „Дълъг филм за секса”,1989

Наградата на София за филма „Разкрасяване на градската среда”, 1990

Най-добър документален филм на Съюза на българските филмови дейци за филма „Равносметки”, 1987

Диплом на МКФ за филма „Дъщерята на посланика Дод”,  Москва, 1985

Почетин диплом на МКФ в Краков за филма „Дъщелята на посланика Дод”, 1985

Златен ритон на ФБКФ за филма „Към биографията на Димитров”, Пловдив, 1983

Наградата на Лайпциг на МКФ за филма „Към биографията на Димитров”, 1984

Наградата на Съюза на руските журналисти на МКФ за филма „Към биографията на Димитров”, Москва, 1984

Най-добър документален филм на Съюза на българските филмови дейци за филма „Към биографията на Димитров”, 1984